Този блог ще изчезне скоро; има нов

Всичко вече само при Juno Felix.

Моля, обновете връзките в своите блогове или ми пишете да добавя връзка към вашия блог. Благодаря!

Posted: януари 1st, 2014
Categories: Лични прозаични
Tags:
Comments: No Comments.

НО ПОЕЗИЯ, БР. 2

НО ПОЕЗИЯ 2

Posted: декември 16th, 2013
Categories: Дневник, Поезия
Tags:
Comments: No Comments.

2 книги с поезия от 2013 – моята лична номинация

Краят на годината – време за равносметки. През тази година няма моя книга с поезия, което ми дава свободата да изказвам мнение. Наскоро мина Поетичния Никулден, на който бе наградена една книга от пет други номинирани. Известни са вече и номинацииите за наградата „Иван Николов“. Две награди и шепа номинации с повторения не изчерпват най-доброто. Много от най-доброто остана извън кошницата, винаги е така. Радвам се за номинираните и наградените, нарочно не ги изброявам тук, техните имана заслужено красят страниците на конкурса. Поздравявам ги от сърце и се радвам, че трудът им е възнаграден.

Искам да насоча вниманието към две книги, които останаха вън и на които бих дала моята награда. Това е лично моя номинация, а не на НО ПОЕЗИЯ, доколкото мога да деля едното от другото.

„Човек от хартия“ на Димитър Манолов
„Фарадеев кафез“ на Екатерина Григорова

Чудесно е, че в такава безобразна година има толкова много добри книги! Малко са наградите и много си приличат. Аз мога да наградя единствено със златен картонен медал и ако това има значение – с моята дума, че тези книги си ги бива! Това е тази поезия, която аз лично ценя.

Posted: декември 9th, 2013
Categories: Дневник, Разговори и саморазговори
Tags:
Comments: No Comments.

Сафо в еловата горичка

сафо в еловата гора

Posted: декември 8th, 2013
Categories: Поезия
Tags:
Comments: No Comments.

се воли, рюца, гяе

Това странно за някои, но не и за други стихотворение пратих преди доста време за третия брой на сп. Гранта-България. То не попадна в броя. Обаче мисля, че стихотворението е изключително актуално точно днес, няма да коментирам литературната му стойност, все пак съм се подписала под него, което значи, че не се шегувам. Когато го писах, дори не бяхме и сънували #ДАНСwithme, протестите, контрапротестите, моблизирането и извозването на хора за манифестации, пърформанси на студенти пред новата берлинска софийска стена. Файлът със стихотворението е от 22.11.2012. Прочетете го, заповядайте – ето точно такава е българската ни революция. В това стихотворение няма нито една измислена дума, то и смислово отразява точно случващото се в момента. А поантата е като дълга тънка игла в сърцето на жълтите павета. Ако не бях замесена в правенето на  НО ПОЕЗИЯ, бих го публикувала с радост там. Но смятам, че е недопустимо редакторите на литературни списания да публикуват в тях собствено творчество. С удоволствие го споделм обаче тук, в личния си блог.

се воли, рюца, гяе *

 

люция реге воса

и я воре гаце сюл:

“революция, гасе!”

 

але рови егя с юц

вол са рее югиця

люция га рев, о се

гоя волю цар сее

 

целия юг орева с

весела гюроция

 

“революция, гасе!”

“революция, гасе!”

 

я се во цигаре лю-

лея, во раци сегю

и лювоцея греса

 

агресия ю ловец

се целюва рогия

се воли, рюца, гяе…

 

люция е ров сега

юци село вяра ге

 

–––––-

 

* Всеки стих е получен след  уж безразборна прекомбинация на буквите от словосъчетанието революция сега, като е запазен точният брой на буквите – никоя не се повтаря, никoя не е изпусната. Така всеки стих съдържа само и единствено словосъчетанието, а читателят може лесно и удобно да си сглоби от всеки ред по една революция сега в домашни условия.

 

Петя Хайнрих

Posted: декември 2nd, 2013
Categories: Поезия
Tags:
Comments: No Comments.

да подхвърля в нищото

Ако мога така да го подхвърля в нищото – поезията не е за харесване или за нехаресване, нито за разбиране или за неразбиране. Или има нещо, или няма нищо – и двете състояния са допустими. Това, което никак не върви: несигурен език, липса на стил, тесен хоризонт.

Posted: ноември 19th, 2013
Categories: Разговори и саморазговори
Tags:
Comments: No Comments.

Poetry is my country (Jonas Mekas)

Posted: ноември 8th, 2013
Categories: Link, Визуални
Tags:
Comments: No Comments.

Обмислям от началото на следващата година да приключа блога си

Обмислям от началото на следващата година да приключа блога си mislidumi.de и тайния блог за сънища също.  Малко ми е странно да го помисля – вече  почти 7 години го има мислидуми и колкото и да се ядосвам на това глупаво име, което успях да скроя за блога в бързината тогава, толкова и ми е мило то вече, станало е час от мен, изразава ме. В общия случай един блог го има, за да бъде четен. Моят имаше и звездни дни, но не това му е хубостта – хубостта му е неговата отчужденост, неизброимите му коридори с чернови и скрити файлове, дори и аз вече не мога да го избродя. Няма страшно – ще сваля файл с всичко написано и ще го скрия в някое виртуално мазе. Искам да започна нещо по-подредено и леко.

Posted: ноември 2nd, 2013
Categories: Дневник
Tags:
Comments: No Comments.

Паул Клее

През нощта на 30 юни към 1 юли 1925 сънувах странно ясни неща.
Видях в ъгъла, който сключват две стени на къща, под стрехата голямо птиче гездо. То обаче бе заето от семейство котки. Малките котенца бяха вече прилично пораснали, на около четири седмици. И особено едно от тях, с тъмна тигрова шарка, беше надвесило задната си част с неразумна храброст далеч извън очертанията на гнездото.
Под гнездото се проточваше като пътечка много тънка издатина от стената, пътят на котешката майка от гнездото до един отворен прозорец. Мисълта, че първото излизане на малките ще бъде по толкова опасен път ме уплаши и трескаво се замислих как да предотвратя грозящата ги опасност.
.
После се видях да копая в една градина. С голямо усърдие бе подредено онова, от което щеше нещо да покълне.
И изведенъж до мястото дотича куче и започна да се търкаля разрушително наоколо, като си помагаше и ровеше с муцуна.
Да ми се чуди човек защо го оставих да руши.
А аз пък намерих извинение с това, че го нарекох „специалист“.

(1925)

Posted: октомври 18th, 2013
Categories: Поезия, Преводи (поезия)
Tags:
Comments: No Comments.

Херта Мюлер

отново татко беше толкова
уморен че заспиваше
вървейки и ние следвахме
го без да промълвъм аз
носех любимата си шапка
в ръка мама само своята
прическа с вид купчинка на мравуняк
но пък в него бе поставен
онзи светъл
гребен като една
обелена скарида

Херта Мюлер
Превод: ПХ

Posted: октомври 17th, 2013
Categories: Поезия, Преводи (поезия)
Tags:
Comments: No Comments.

Фридерикe Майрьокер

в средата на един стих замирам и знам че съм на грешен път
както пиша един стих изведнъж замирам и знам че не води наникъде
1 стихотворение пишейки изведнъж замирам и знам
че в храсталака птиченцето ми вече не пее
пермутации на едно чувство имам предвид изведнъж нещо е онемяло
розовите рюшове на едно стихотворение розов слез и анемония, в една градина в Д., 4 и 1/2 часа сутринта
ах розовият слез на едно стихотворение обвито в коприна от цветец
изведнъж в средата на писането на едно стихотворение замирам и знам: тук е забранена зона

14.1.2012
Превод: ПХ

Posted: октомври 16th, 2013
Categories: Поезия, Преводи (поезия)
Tags:
Comments: No Comments.

Върху какво мълчим?

Ето например това. Петер Уотърхаус, австрийски писател и преводач, едно от имената, които пък Майрьокер споменава като един от „младите“ поети (млади от перспективата на старата дама), на които тя има доверие и обича да чете. Аз пък много обичам да чета Майрьокер, а наскоро пък имах удоволствието да слушам Уотърхаус да чете съвсем нови свои стихотворения, още непубликувани. Аз бях поразена, завинаги! Открих по-стари негови стихотворения, ето тук едно преведено от мен:

Върху какво мълчим?

То е едно изпадане (ужасяващо изпадане
чудесно изпадане): В примерa се отпускат и
падат дърветата: отдолу излиза онова,
което ни е вкусно и го наричаме със същата уста
кайсия (ужасяващо изпадане на джанки
чудесно изпадане на джанки): Всеки пада
и сладкото на вкус се казва със същата уста
Целувка. Целувка значи: Тука се мълчи. Върху какво?
Тука се мълчи върху изпадането.

Дърво = Поляна.
Къща = Мазе.
Бог = Дъжд = Жаба.
Отвесно преображение = Водоравно преоражение. Преображение означава:

Тука се мълчи. Върху какво?
Мазето под къщата мълчи върху къщата.

Препъваме се в мазето и мълчим там. Но
по стълбите идваме в къщата и
ядем горе намереното долу желе от джанки. Но значи тук:
След ужасяващото препъване, скрояваме
едно преображение и странно си мълчим.
Върху какво мълчим?

Резюме на стихотворението:
Някой, решил да се нахрани с плодово желе, е забъркан в любовна авантюра с джанки. Друг един, решил да се нахрани с плодово желе, е забъркан в любовна авантюра с джанки: Джанката е подобно бог като ужасяваща жаба или подобно къща като ужасяващо мазе. Но от ужасяващото е измъкнато хранителното. От ужасяващото, което е изпаднало, излиза нещо, което е различно и непостоянно и мълчаливо.

Петер Уотърхаус

Posted: октомври 14th, 2013
Categories: Поезия, Преводи (поезия)
Tags:
Comments: No Comments.

За

За

Posted: септември 16th, 2013
Categories: Project Syllaba, Поезия
Tags:
Comments: No Comments.

О март

о.март

Posted: септември 7th, 2013
Categories: Project Syllaba
Tags:
Comments: No Comments.

Яг

Яг

Posted: август 12th, 2013
Categories: Project Syllaba
Tags:
Comments: No Comments.