Попаднах на текст с литературни претенции, който си служи с обяснението, че описваното нещо е  нещо, което не може да се предаде с думи. Няма нещо, което да не може да се предаде с думи. Има единствено лична неспособност да се извърши горното. Леност. Безсилие. Бързо замазване на положението. Нямането на думи за нещо не е израз на това, колко величествено или неописуемо е нещото. Всъщност, определението неописуемо е една такава трикова фигура, която, по мое усещане, служи, за да се насочи разговорът към друго, а не да се занимаваме да се мъчим да описваме нещо, което ни е трудно да опишем бързо. Значи, може би, неописуемостта е просто израз за нямам време.

Спиращи дъха гледки е едно от най-страшните клишета, които са в момента на мода. Конкуренция му прави лентата за филм. Много е смешно. Също като шайбата, ако реша да говоря за телефон. Спиращата дъха гледка е като препъващ насред пътя пън. Но ако оставим настрана лошия привкус на този израз, то е много весело самото изместване. Кой спира дъха? Гледката, много ясно. Една гледка протяга ръце и сграбчва с яките си пръсти носа ми, а с другата ръка ми запушва и устата. Да не говорим, че гледките може и да са многоръки и тогава няма мърдане. Колкото и да шавам – това е положението – изправила съм се пред спиращи дъха гледки (за по кратко СДГ-та) и съм зависима единствено от добрата им воля да ме пуснат. СДГ-тата обаче обикновено са просто шегаджии и в повечето случаи никак не са злонамерени, така че, започна ли да приритвам и леко да посинявам, СДГ-тата, кискайки се, внезапно ме пускат и мога да продължа да говоря за друго.

И ето тук откриваме приликата между СДГ-тата и нещото, което не може да се предаде с думи. СДГ е разновидност на нещата, които не могат да се предадат с думи. То е подгрупа. Като подгрупа, СДГ-тата притежават свойствата на нещата, които не могат да се предадат с думи, а именно свойството на непредаваемост с думи плюс поне един индивидуален белег – например това, че СДГ е гледка.

Един възможен начин да видите сметката на СДГ-тата е да ги наречете разкошни. Определението разкошен,  едно своенравно производно от разкош, притежава магическата сила скоротечно да превръща пъна на пътя отново в разлистено дърво, за да могат подобни разсеяни четящи като мен не просто да се препънат в пън с леки до почти никакви последствия от това препъване, а направо да си тряснат главата, така че едновременно да им спре дъха и да им се разлеят от крехкия аквариум, който клатушкат на плещите си и последните думите, с които може нещо да се предаде, а на тяхно място да се изплуват онези мръсници, с които нищо не може да се предава. Тогава светът на човека с аквариумната глава ще бъде изпълнен с неща, които действително не могат да се предадат с думи, защото думите, които ползваме след фаталния сблъсък с разкошното, ще служат за друго или няма да служат за нищо. Както се казва – думи за разкош.