Петя Х. » Лични прозаични
Начало » Архив

Всички публикации на тема "Лични прозаични"

Дневник, Лични прозаични »

[1 юли 2010 | няма коментари | ]

Около мен е една огромна бърканица от разочарования, изненади, надежда, идеи и пълен оптимизъм. Лятно. Успях да се освободя от зависимости, които явно са ме натоварвали повече, отколкото съм предполагала. Проглеждам и се наслаждавам. Наслаждавам се на тази неподозирана способност. Странно ми е как съм могла да затварям очи толкова дълго. С пълни сили напред в това, което си мътя.
Имам толкова да пиша. Искам да се съсипя от писане. От време на време усещам пръстите си наелектризирани. Не ги свърта. Шарят из въздуха, като че свирят на въздушно пиано. Ако …

Дневник, Лични прозаични, Поезия, Проговорено, Разговори и саморазговори »

[5 юни 2010 | 21 коментара | ]
Не е ли това един прекрасен ден – Славейка, втора степен

Славейкови награди 2010
Голямата Славейкова награда – Калоян Игнатовски – Йога
Втора награда – Петя Хайнрих – Стихотворение, ко­е­то твърди, че е написано единствено заради поезията, но пък и не отри­ча користните си цели
Трета награда – Любомир Терзиев – Finita la vita nuova
Трета награда – Евгения Панчева – Колко прегазени кучета
Не е ли това един прекрасен ден!
Йеееееееееее, днес съм славейка – втора степен! Не е ли това един прекрасен ден. Ще оставя тази публикация отворена за коментари – приемам както поздравления, така и критики. Нека да ви кажа – радвам се като …

Дневник, Лични прозаични »

[5 май 2010 | един коментар | ]

Забелязвам жив интерес към темата за кореспонденцията ми с издателства – „Империята отвръща на удара – как поезията спаси света, а аз оглавих Световния поетически концерн“. Забавлявате ли се, кучета?
Ама какво си мислите – имам още написани в този дух. Предлагам ви тук едно леко видоизменено – малко съм попресилила с емоцията (оригиналното писмо е по-сухо), сменила съм отново имената на действащите герои. В това писмо пък се опитвам да пробутам ръкописа, хвърляйки няколко имена на мои познати, които уж подкрепят работата. Но, както често се случва в …

Дневник, Лични прозаични »

[4 май 2010 | един коментар | ]

Здравейте, мили ми мушици!
Отново ме залови жълтото – онзи отровен присмех върху това, което съм аз и как го мисля този свят. Нали всичко се върти около онзи Ръкопис (ще го пиша с главна буква от уважение към страдалческата му съдба) и снощи, когато се мушнах под одеалото и взех да размишлявам, отново и отново да предъвквам историите си, ме озари внезапното прозрение колко комична е ситуацията.

Лични прозаични, Обща »

[1 май 2010 | няма коментари | ]

Nicholas A. Christakis, James H. Fowler – Connected!
Posted using ShareThis

Дневник, Лични прозаични »

[27 апр 2010 | Коментарите са изключени | ]

Това, което драскам уж в новия ръкопис (човек може да вземе да си помисли, че издателствата се избиват да ме издават – не се избиват, спокойно), изпомпвам от написното тук, в голяма част. От друга страна, писането на това, което пиша уж по новия ръкопис (как ме дразни това чудо, някой ден ще ви разкавам сигурно), изпомпва всичко, което сигурно съм щяла да напиша тук. В един момент всичко ще бъде изпомпано и блогът ще запустее, а аз ще престана да пиша ръкописи, които никой няма да издава, слава …

Дневник, Лични прозаични, Разговори и саморазговори »

[22 апр 2010 | няма коментари | ]

В момента имам толкова много идеи! Златни времена са такива времена, макар и малко мъчителни. Вечер лежа в леглото и с часове не мога да заспя – непрекъснато извирa нова идея, нещо за написване, стихотворение, късове, които могат да се вградят в други текстове, дребни хитринки. Понеже твърде много време отделям напоследък в размисли и текстове за езика, за говоренето и поезията, си забраних тази тема. Казах си – аман, на самата теб ти писна от това, какво остава на човека, който трябва да го чете. Но точно такива забранени …

Дневник, Лични прозаични »

[20 апр 2010 | 2 коментара | ]

Ако бях в София, не бих пропуснала премиерата на книгата „Три“ на Петър Чухов, днес, 19:30 във Фенкс. Ей това най-много ми липсва от разстояние – ходенето на премиери на българска поезия. Ако бях в София, щях да скачам от премиера на премиера, да задавам въпроси, да карам авторите да изпълняват маймунски номера, да си настоявам за обещаната програма. Някой не би ли направил това от мое име днес?

Дневник, Лични прозаични »

[17 апр 2010 | няма коментари | ]

И цветовете, и безделието, и малкитe снимчици, които нащраках с телефона си, защото си мислех, че се движа през светлинни петна, през мехури от смях, през музика и лекота. Бързо щракнат бавен трактор на полето, жълтуречета в саксията на терасата, отварянето на кварталня басейн, старомоден и домашен, тържеството по случай новия сезон, приятели, които ме питат как мина премиерата, ще ни дадеш ли

Дневник, Лични прозаични »

[16 апр 2010 | няма коментари | ]

Денят започва с новините за отменени полети на близките летища поради вулканична пепел от изригналия в Исландия вулкан. Имам няколко черни къса вкаменена лава от Исландия, които си домъкнах в куфара преди време. Сега си сложих единия до компютъра и не знам още какво да мисля и как да го разкажа.