Около мен е една огромна бърканица от разочарования, изненади, надежда, идеи и пълен оптимизъм. Лятно. Успях да се освободя от зависимости, които явно са ме натоварвали повече, отколкото съм предполагала. Проглеждам и се наслаждавам. Наслаждавам се на тази неподозирана способност. Странно ми е как съм могла да затварям очи толкова дълго. С пълни сили напред в това, което си мътя.
Имам толкова да пиша. Искам да се съсипя от писане. От време на време усещам пръстите си наелектризирани. Не ги свърта. Шарят из въздуха, като че свирят на въздушно пиано. Ако …

Покрай емоциите от поседните дни – Славейковата награда и последвалия отпор срещу това-не-е-поезия-нападателите, ето днес дойде и затишието. И се замислих колко всъщност ми е липсвало през тези няколко дена, че не бях там, на място. Че не участвах в този карнавал. Че не се качих на сцената с две плитки и червен топчест нос на клоун да си прочета точно този текст. И колкото по-мъчно ми ставаше, толкова повече ме обхващаше радостта, че са се намерили нови приятели. Ама верно се намериха една групичка хора, които сигурно години наред …

Славейкови награди 2010
Голямата Славейкова награда – Калоян Игнатовски – Йога
Втора награда – Петя Хайнрих – Стихотворение, ко­е­то твърди, че е написано единствено заради поезията, но пък и не отри­ча користните си цели
Трета награда – Любомир Терзиев – Finita la vita nuova
Трета награда – Евгения Панчева – Колко прегазени кучета
Не е ли това един прекрасен ден!
Йеееееееееее, днес съм славейка – втора степен! Не е ли това един прекрасен ден. Ще оставя тази публикация отворена за коментари – приемам както поздравления, така и критики. Нека да ви кажа – радвам се като …

Понякога човек го залива Голямото мълчание. Под Голямото мълчание е като под вода. Предполагам. Слушам музика. В добро насторение съм. Следя прогнозата за времето. Понякога се шляя. Под Голямото мълчание човек пише с кратки изречения. Чудя си дали изреченията са недовършени или са се изсмукали сами себе си, за да отворят пространства на Голямото мълчание. Слушам музика. Внимавам да не прекалявам с писането. Писането е гадна работа. Лесно се плъзва. Продължавам да мразя фейсбук и да изпитвам зависимост от него. Туитвам по нещо, което намирам за интересно. Чета публикувани онлайн …

Jacques Roubaud – Der verwilderte Park
Posted using ShareThis

Nicholson Baker – Der Anthologist
Posted using ShareThis

1. Разсъждавам през последните дни за писането, суетата. За това дали е почтено да тропаш с крак и да си просиш вниманието. Ми не е почтено. Дори си е унизително. И аз го правя. Унижавам се. Суетно животно е поетът. Затова общуването на поет с поет не най-гротескната сценка.
2. Днес вън пред едно кафене червеногръдка ми кацна на обувката, за да си вземе оттам падналата от закуската ми троха. Невероятно! Даже птиците не се плашат от мен. Прочетох, че червеногръдките били доверчиви и са подходящи за отглеждане като домашни пойни …

Онази играчка, генераторът на стихотворения, машината с копчето „твори“… велика играчка е, нали? Вижте три от автоматичната поезия. Естествено, инпутът е много важен (за справка – „амонячната Аманда“ е инпут, прекрасен образ, резервирам си го за по-късни творчески актове).

Забелязвам жив интерес към темата за кореспонденцията ми с издателства – „Империята отвръща на удара – как поезията спаси света, а аз оглавих Световния поетически концерн“. Забавлявате ли се, кучета?
Ама какво си мислите – имам още написани в този дух. Предлагам ви тук едно леко видоизменено – малко съм попресилила с емоцията (оригиналното писмо е по-сухо), сменила съм отново имената на действащите герои. В това писмо пък се опитвам да пробутам ръкописа, хвърляйки няколко имена на мои познати, които уж подкрепят работата. Но, както често се случва в …

Здравейте, мили ми мушици!
Отново ме залови жълтото – онзи отровен присмех върху това, което съм аз и как го мисля този свят. Нали всичко се върти около онзи Ръкопис (ще го пиша с главна буква от уважение към страдалческата му съдба) и снощи, когато се мушнах под одеалото и взех да размишлявам, отново и отново да предъвквам историите си, ме озари внезапното прозрение колко комична е ситуацията.