Мили мои вампири
Posted on | декември 15, 2008 | 7 Comments
Тя можеше преди да си измисля света
но вече не иска
иска
да седне на стол сред оголялото поле
и да наблюдава еднаквостта на пейзажа
прелитащия през 10 минути влак
найлоновото пликче раздрано върху шипковия храст
даже вятърът нека да седне в гръб
и заспи в почернелите листи
по калния път
тя можеше да се храни с покой
но вече не иска
иска да откърши клон и да се впусне в боя
с вампирите
които сама си измисля
вампир Господин X
е банкер и закусва капучино с бисквита
хвърля поглед към новините по CNN
и се качва в бюрото там
чистачката още чисти
слага жълто пликче в кошчето за органичен боклук
и безпликче в това за хартиите
по наклона се пуска скиор
в артистични широки извивки
вампир Яна Малина Широтска
е степна вълчица
и владее касовия апарат до последната си руса къдрица
водопади синтетични коси
и след работа в четвъртък в дискотеката
(соул вечер и черни момчета)
прасва няколко шарени коктейла
но само когато някой я почерпи
да не е луда да дава толкова пари
тя носи върху нервните си нокти
залепен изкуствен маникюр
с деликатни бисерни змии
фосфорециращи в клуба под черните светлини
изведнъж те се отлепват
(може би лепилото е било от онези
евтините, някакво менте)
и се гмурват първо под вмирисаните канапета
в ложата с мъжете с шкембета
покрай мокрите оголени пъпове
продънения въздух – басови тежки трептения
и се плъзват надолу по мозайката на стълбището
вън през релсите на трамваите
две-три змийчета с искри изгарят под метално колело на мотрисата
оцелелите преплуват реката
и на другия бряг се вплитат в светлините на телевизонната кула
изпращат няколко слепи сигнала
и се спускат с парашути в пазвите на няколко целуващи се в мрака
снощни влюбени
една диамантена змия с достолепна дебела талия
се извива през полето
и поглъща вкочанена грудка
кълбовидно дълго смила
жилвата същност
и тогава тя – онази която си измисля -
ей така просто подритва
скъпоценната топка
(змия погълнала ряпа
никакъв Антоан дьо Сент-Екзюпери
в нашия свят няма нужда от вчерашни приказки)
отива и
подарява на Яна Малина
бисквити в кутия с ангелски мотиви
а на Господин Х – жива риба
хамелионка замаскирана
в корален риф в сферата на дебелостенен
аквавиум – око и зеница
не че може да си позволи да дарява
всички свои вампири
с някаква си там материализирана
вяра? -
няколко буци от нивата
тя можеше преди да си измисля света
но вече не иска.
©2008, md 02
Comments
7 Responses to “Мили мои вампири”
Leave a Reply












декември 15th, 2008 @ 13:15
Познавам я, честна дума – толкова пъти съм и казвал, че не я познавам.
декември 15th, 2008 @ 15:35
Коя? Аз пък не я познавам.
декември 17th, 2008 @ 20:18
Хареса ми тази степна вълчица, госпожо „онази която си измисля“
.
Кара ме да си мисля какъв звяр/вампир съм или бих могла да съм аз.
Нейното отговаря на изкуствен маникюр и коктейли.
декември 17th, 2008 @ 21:33
Хихи
Знаех си аз, тя е много симпатична. Не ти ли напомня на Малина? Ти си един вампир от рози
декември 17th, 2008 @ 22:34
Да, ноктите
А за розите – не са толкова характерни за мен, но съм израснала със сироп от рози (специалитет на баба ми).
декември 19th, 2008 @ 11:25
[...] Мили мои вампири [...]
декември 19th, 2008 @ 11:27
[...] пожелая да си спомните и вие за вашите хора, за вашите вампири и вашите срещи. Може би тогава повече хора ще бъдат [...]