Графолюбиво
Posted on | януари 7, 2009 | 8 Comments
Поетът е Х. е мой приятел,
заради всичко графолюбиво,
моля да ми прости взрива!
Когато прочетох това
…само защото поетиката на X. е безапелационно далече от графолюбивите ‘новаторства’ и от словесната ‘ширпотреба’, преизобилно снабдяваща ни с артикули, “конструирани” от отраженията на разломени художествени светове (а понякога – и от нерециклирани ‘душевни’ отпадъци)…
MULTIPLICATION
първо ми стана много, mnogo, mnogo смешно
синьо и жълто се сплетоха =
омотаха краката на масата
в нескопосана мрежа
а отгоре се кискаха онези
разломено
Лошите Поети
LP(елпетата)
с LSD (елесдетата)
хихи
в цветния дим на катастрофирали стихове
като плешивата синя вранна свиня с тежкия клюн
преобръщащ планетата върху гърба на дете от яйце
после едно нерециклирано парче поезия
поде по хранопровода
бодро, пардон, добро
затлака, пардон, затрака
(простете й, увлича се, тя страда от stranna фиксация фърху графемата,
(страда и от хрема,
но това е сруга тема)
„Знакът на графомана“
бил романа (кратък член, за да го натамъним, онова с 1.формата, с 2.калъпа, с 3.римата – тримата (заради римата)) на годината
(предпоследното – пак заради римата, а последното (без да броим това, което следва в скобата пред скобата) -
заради псевдоримата)
) (тази скоба е
нарочно!
на нов ред, някаква си фриволност на изказа, тя си позволява безобразието да си позволява да си продължава да продължава да продължава да продължава да продължава да продължава())
в рецикличната продължителност на
онази шевна машина
в ширпотребата, където майсторяха
чехли от отпадъчни материали през 1978
или през някоя друга година
жени с коси с много лак и стриктни маникюри
няколко десетки чифта терлици на ден
(разломени художествени светове)
нищо в сръвнение с масовото производство
на добра поезия
(извинете, къде да ’s’ложа кавичките
„“добра“ „поезия“"
„п“о“ („-“)
„най-добрата „поезия“)
безапелационно далече на майната си
поет с равни зъби гълта равни хапки
и ака гранулат.
©2009, мд 02
©Илюстрация на плешива синя вранна свиня с тежкия клюн: Весела Кучева
Comments
8 Responses to “Графолюбиво”
Leave a Reply












януари 8th, 2009 @ 23:14
Искам и аз, искам и аз да цитирам, докато, до откат от кота док (с дъска прогнила), ме усънми: „през осезаемо анихилиращото се (посредством любовта) ‘профанно’ време“ Щото и на мен ми е приятел поетът Х. О, прасе, дайте напитките, цветятя запазете за закуска!
януари 9th, 2009 @ 7:57
Aнонимен, всеки има един приятел, който е поетът Х.
Благодаря за цитата. Ето моя отговор:
осезаемо нихилизиращо
закусих с чесън
посредством любовта
какво профанно време!
януари 9th, 2009 @ 9:16
Време на високи духове, които, като чехъл или материала му, не разбирам, но, както чух, никой не разбира. Целувка след закуската
януари 9th, 2009 @ 10:26
Съдейки по ‘кривогледите’ ти „крила“, нихилизиращо ‘разломявам’ всички „‘съмнения’“, които профанното време осезаемо ни слага като ‘шапки’ (шапи-шапо, охохо) то4ка (‘.’)
януари 10th, 2009 @ 18:26
ъъъ, какви брилянтни раз(раз)по ложения на подходящото място некъде между плешивата врана и певица, ъъъ. не ща не-0 къде в мрежата а на то4ното място0
ъъъ..но кой е, Ща
януари 10th, 2009 @ 20:29
dragi mi bogapan, нищо на казваш за картинката на Весела, която тя ми подари
LICHNO!
януари 21st, 2009 @ 5:09
Картинката невероятно пасва на стихотворението.
Една врана, която си гледа пъпа. Всъщност враните имат ли такъв? Или в земята.
януари 21st, 2009 @ 21:21
Размисли, нали? И аз много си я харесвам, а Весела Кучева е едно талантливо момиче. За да имат път, трябва да са бозайници. Следователно всяка бозайна врана е опъпена.