Книга, която да подариш е “Момичето, което …”
Книга, която да подариш е “Момичето, което …” на Божидар Пангелов. Да я подариш на момичето, което обичаш, защото тя е всичко или много от това, което един обичащ може да каже чрез поезия. И предимството да подариш Пангелов, а не Шекспир е в това, че Пангелов говори на твоя език – съвременни и непреведени езикови изрезки, щрихи, цветя, малко “ах”, но не сантиментално, а мъжко и благо.
Книгата е посветена на Ваня Константинова, но тя и авторът не биха ви осъдили, ако изтриете името и на негово място напишете името на вашата любима – та това би било чиста проба пърформанс, нов живот на книгата, нов контекст.
Все повече ми харесва мисълта за колекция от бройки на “Момичето, което … ” с кощунствени поправки на читателя. И друго – след многоточието на заглавието може да дапишете собствения си стих. Това е една жива книга, тя ви разрешава да я пренареждате. Божидар Пангелов не е поет, който да ви удави във визиите си – той нанася няколко щриха, разпилява няколко образа с мъжка пестеливост, той обича същината на нещата, есенциятa им, дава формулата, по която те могат да бъдат възстановени пълнокръвно.
“недели
в дъждове
забравен мирис
и тези непораснали мечти
за
нейната ръка”
Бих чела “Момичето, което …” през всички сезони, но най-вече през есента. На всички места, но бих искала да го чета и в София. По всяко време на деня, но май бих предпочела светлината да е естествената светлина на залеза.
Цветовете на тази книга – оранжево, майско зелено, морско синьо, вечерно синьо, сиво, сребро, луна. Тихи цветове.
Бих слушава с “Момичето, което” Паоло Конте, примерно.
Книгата е от поредицата на бибилиотека “Глоси” на издателство “Арс” и лично за мен това е една от най-сполучливите книги на издателството. Не мога да скрия, че книгата трудно може да се открие на книжния пазар, да не кажа, че направо я няма. Все пак опитайте директно да се свържете с издателството. Но най-сигурно е да издебнете някоя от срещите на „Глоси“ и да си я купите директно от импровизирания щанд.
Книгата върви с бяло вино – леко, ненатрапчив плодов аромат.
[...] 02″ не работи. Моля за техническа помощ 2. Книга, която да подариш [...]
Да, разбира се ме зарадва. То всъщност не ми е нужно и кой знае какво. И все пак искам някак си да остане поне една уникална бройка с едно, единствено посвещение и още много , много дописани от щастливи хора.
Благодаря ти, Петя!
bogpan, няма за какво да ми благодариш, както казах – пиша за съвременни български поетични книги, които харесвам и тази е една от тях.
А една уникална бройка ще остане със сигурност – тази в библиотеката на Ваня
, поне. 
Много красив прочит на красива книга, в която имената нямат никакво значение
грабна ме, благодаря
ех, как съм щастлива, че грабнах. Но то пък аз нямам заслуга – отразявам само това, което родните ни поети са създали. А това, което са го създали, не е никак малко. Само малко трудна в връзката към читателя. Но спокойто – по цял свят е така.
Поет да си в наше време
ама пък прекрасно си го описала – с всичките рецептори на дъгата
Божидаре, честито бе, момченце талантливо! Радвам се много и както обикновено научавам последна… А аз откъде да се сдобия, мола ви се, с книгата!
[...] (Към втора част на “За поезията, разбира се, за какво др… [...]
Здравейте, Росица Ангелова.
Благодаря, че прочетохте и коментирахте!
Книжката можете да си поръчате директно от издателя Валентин Дишев:
http://crosspoint.mediabg.eu/?p=1382
Коментар
Страници
Категории
Посетете ме също в LybraryThing
Скорошни публикации
Скорошни коментари
Архиви
Попитайте ме нещо – ще отговоря
Литературен клуб
„Литературен вестник“ (pdf)
Кой е сега тук
Етикети
Most Commented
- За мен - старата версия
- Книга за гости
- 01 - живите срещи с хората
- Приказка за такъмите ми
- Грозен и щастлив
Служебни