Защо не искам да си купувам повече книги онлайн от България

Напоследък има много нови поетични книги на българския пазар. Това е радостна новина. Поезията надделява! Не съм стигнала до тях.

Щастлива съм, че мога да поръчвам книги лесно и безболезнено онлайн от България. Разплащането по системата PayPal е идеално и работи добре. Досега винаги съм си получавала пратките и всичко си е било ок. Продължавам да се надявам обаче, че доставката на книги от България един ден ще стане по-изгодна. В момента е просто безумна цената на самата доставка, която е почти равна на цената на поръчката. С това големите книжарници в България никак не си правят услуга, даже напротив – принуждават ме да не си поръчвам онлайн. Пък сигурно трябва да им е хрумвало, че онлайн пари най-лесно се пръскат от страна на клиента, понеже човек реално не усеща какво изтича измежду пръстите му, кликва и купува. Но дори за човек като мен, който изобщо не си прави сметката, когато стане дума за книги, е безумие да поръчам книги за около 15 евро и да си платя около 12 евро за доставката.

Да кажем, че преглътна високата цена на доставката, то тогава искам, държа и настоявам да получавам книги, които не са с петна, отпечатъци от пръсти и видими белези на износване. Искам, когато си платя високата цена, да получавам бързо пакета, книгите да бъдат чисти и да не миришат на цигари. Амазон го може това. Но пък те не продават български книги, иначе веднага бих ги предпочела.

Български поетични книги, които бих разгледала и евентуално бих си купила, ако можех да вляза днес в една българска книжарнца

В тази публикация обръщам внимание единстено на българските книги с поезия.

—

Ваня Ангелова, „Възможните пътеписи на тялото“

Не познавам стила на писане на Ваня Ангелова. Да кажем – нищо не знам. И при тази врява в Мрежата все повече ми се иска да откривам нещо, което си мълчи. Което разбира се не е нито повод, нито причина книгата да ми хареса или да не ми хареса. Марин Бодаков говори за „разголваща сдържаност“. И за любовта ставало дума там. Любопитна съм просто, дали се е получил номерът с „разголващата сдържаност“ и любовта.

 

 

—

Мирослав Христов, „Череша с гравитация“

Дебютната книга на Мирослав Христов ми е интересна не само заради черешата в сезона на черешите. По мое усещане, тя е една съвсем софийска книга. Добих това впечатление, след като прочетох в „Литературен Клуб“ няколко текста от книгата. Мисля си, че градските теми са на мода в най-новите български поетични текстове. Това не е изненадващо, повечето поети са хора на големия град. По-долу ще спомена и дебютната книга на друг градски поет, Иван Ланджев и „По вина на Боби Фишер„. Но докато градът на Ланджев е някак абстрактен и универсално ърбан, то този на Христов, струва ми се, е конкретен – това е София с антените, полите на Витоша и други вехти градски атрибути. Градът на Христов е прашен, на Ланджев – cool. Градът на Христов е нескопосан, даже провинциален, на Ланджев – световен. Градът на Христов е осмислен през хората, които го обитават, той е такъв, какъвто те го правят – малък и нашенски. На Ланджев – градът задава правилата на играта и тези правила са правилата на глобалния град („ние се нуждаем от града„). Длъжна съм да направя уточнението, че не влагам никаква оценка в това изказване, не слагам на везните двете книги, които не познавам. Това са мои бегли впечатления, възможно е книгите да ме опровергаят.

 

 

—

Иван Ланджев, „По вина на Боби Фишер“

Ако все още за вас не е късно, не пропускайте днес премиерата на тази книга. Бих искала да отида на премиерата и да си получа обещаната фигура на входа. Би било интересно да се чете книгата от позицията на индивидуалната фигура, която се падне на читателя. Аз бих искала да притежавам черната дама, ама пита ли ме някой. Но и с пешка мога да изиграя едно прилично разчитане на книгата. Успех, Ланджев! Защо ли си мисля, че следващата ваша книга ще е съвсем друга? Ще видим.

 

 

—

Валентин Дишев, „Res или палеонтология на поетическото тяло“

Според Георги Каприев „това е първата тотално антиманихейска книга в българската поезия“. После той пояснява, че „манихейството е религиозно учение, напълно отричащо възможността за връзка на духа и материята, прокламиращо тяхната несъвместимост и непримирима борба.“ Георги Каприев в професор по философия. Валентин Дишев е познат на широката публика като ангажиран издател на дебютна литература, радиоводещ в БНР-Благоевград на доста сносното предаване за литература „Страници“, поет и приятел. Дочух, че това била най-добрата от досегашните му книги. Ако някой ме попита как аз чета поезията на Дишев, ще отговоря – трудно. Вероятно той би казал същото и за моите текстове. Чета я трудно, защото тя влиза брутално в конфликт с моите предпочитания за поезия. Защото поезията на Валентин е силно обработена, понякога дори препарирана. Но със сигурност очаквам с нетърпение да се сблъскам и с този гранитен блок. И е хубаво, че в книжарниците има и поезия, която да е друга.

 

 

—

Стоян Терзиев, „Устоимо“

Не само че не мога да устоя на минимализма в корицата на тази книга, но и съм заинтригувана от определението на Антон Баев – „най-краткия пловдивски поет“.  Бих надникнала да видя. Понеже ме заинтригува авторът, който пише неща като следното:

Марно е…

Марно е. Мирише на мускус.
Това е онзи лъх от теб,
на пралюбовницата Ева.

(Източник: Словото)

И като си заговорихме са кратки форми, ето ги и безопасните игли на Петър Чухов.

 

 

—

Петър Чухов, „Безопасни игли“

Ако имаше диктатура на публиката, аз щях да кажа – искам Петър Чухов да пише само нехайку, но ако продължава да пише хайку, нека да го прави все така майсторски. Хайкуто на Чухов има характер, а това е дяволски трудна работа в такава минималистична форма. Да можеш с няколко щриха да оставиш почерка си, без да скапеш формата. Затова бих разгърнала Безпопасните игли. Бих я разгърнала също и защото подозирам, че вътре ще открия хайку-илюстрациите от прототипното издание. Ето какво казва за книгата Петър Чухов е интервю за Public Republic:

Би ли разказал за премиерата на последната ти книга “Безопасни игли”? Дочух, че имало само един брой – уникат, който се пипал с ръкавици.

Дължа я на моите приятели Сирма Сиромахова и Момчил Колчев. Дизайнът е на Момчил, а илюстрациите – оригинали – на Сирма. Поканен съм на Фестивала на поезията в Токио, който ще се състои от 31 октомври до 3 ноември 2008 г. и на него, освен с поезия, ще се представя и с тази книга. Премиерата беше в галерия „Феста” като част от пленера „Есенна Феста”, по време на който 14 художници рисуваха по стихове от „Безопасни игли”. Изложбата с нарисуваните на пленера картини ще продължи до края на първата седмица от ноември.

(Източник: Public Republic)

 

 

—

Галина Николова, „От другата страна“

Галина Николова пише така, сякаш казаното от нея не търпи възражение. Това ми харесва. От друга страна, в нея има някаква мекота и нещо момичешко. Това не непременно винаги ми харесва. Но едно е сигурно – поезия на поет, владеещ занаята. А това дълбоко уважавам. Затова ми е любопитно да надникна в тази книга, няколко стихотворения от нея могат да се намерят например в Литературен Клуб.

 

 

 

—
Биляна Атанасова, „Бурени“

Без да познавам книгата и като познавам съвсем бегло поезията на Биляна Атанасова, бих казала, че авторката наследява писането на Галина Николова. Дори когато стане дума за тема като завръщането. Да, различни са завръщанията на двете – при Галина Николова става дума за невъзможното завръщане, защото никога не си същият. И тогава идва Биляна Атанасова да разреши този проблем, като заяви „аз имам много домове“. Интересен е този диалог, който откривам тук. *

 

 

 

 

—

Калин Терзийки, „Нови стихове съвсем в началото“

Ей Богу, нищо не знам за този автор и нямам абсолютно никакви очаквания към тази книга. Интересът ми събуди едни коментар под изказаното в блога ми мнение за „Списъци“ на Стефан Иванов. И последвалите няколко разменени доброжелателни писма. Интересно ми стана какви ги пише и как вижда света. Да кажам с присвито око – и той е един от ърбан поетите. Но знам, че зад етикета може да се крие и нещо изнанадващо. Затова бих разлистила и тази книга в книжарницата.

 

 

 

 

—

Цветан Марангозов, „Избрано“

А книгата, която без никакво колебание веднага бих си купила, е „Избрано“ на Цветан Марангозов. Имам пълно доверие в тази книга. Не само защото съдбата непрекъснато ме сблъсква с личността Марангозов. Но и когато чета поезията на Марангозов, изпитвам желание да се уча от нея. Да я мисля. А уж съм човек, който лесно хвърля на мишките авторитетите. Обаче Марангозов не пише от позицията на авторитет. В него няма нищо, което да поучава и може би заради това веднага печели доверието ми. В него няма суета, но има самочувствие. В него има Его, което твори. Има позиция, има съзнаване за това, колко е малък човекът сред Природата, но колко тежи. Колко е противоречив. Колко живо самоироничен. Колко безразличен към одобрението или към отхвърлянето. В него има душа на емигрант. А емигрант е човек, който непрекъснато емигрира. Нито пуска дълбоки корени на мястото си, нито се завръща истински. Емигрант е човек, който се захваща с различни неща, започва на ново и не се страхува от това. Често, когато се замися за лъжата, фалша, изменчивостта и цирка не само на родната литсцена, но и по принцип, си казвам: „да, ама на Марангозов не му пука“. Той е достатъчно самокритичен, за да осъди компромисите, които би направил като човек – човекът е слаб и прави компромиси. Но и достатъчно твърд и морален, за да не прави лесни компромиси. И искам да му подражавам. Не толкова в поезията, колко в позицията.

***

Съзнавам, че не съм проследила всички новоизлезли книги с българска поезия през през последните месеци. Пропуснала ли съм нещо, което определно си залужава? Вероятно да. Сигурно има автори и книги, които не са активно представени в Мрежата. Помогнете, подкажете ми, моля.

————

* Ей това е най-вълнуващото на най-новите текстове, родени в една среда или един език – диалогът между тях. Пък и дори да не се родени в един културен контекст. И дори да не са най-нови… Интересно е и е вълнуващо да се търси кой с кого разговаря и как. И то не чрез директните препратки, линковете, референциите и епиграфите, нали? (обратно към текста)