Хляб и кино
Posted on | януари 28, 2008 | 2 Comments
Ароматът на прясно изпечен хляб
взриви спомени
зад оградата надничат краката ми в лачени черни обувки
с катарама от истинско сребро
и белите чорапи
лъснали на коленете ми
русалка съм
русалка с къдрави коси
и въшките на времето пируват върху
трапезата на несресаната ми глава
пред магазина бе паднал мъж
разплут и разкрачен в прашен панталон
с риза на каре
ръцете с дланите нагоре
към ококорено синьото небе
кръжеха ли над него конските мухи? -
и го задминаваха с торбите
първият умрял на живо
какво незабравимо кино!-
стискам стотинките и чакам да се изпече
плът от плътта на детството!
© 2008
Comments
2 Responses to “Хляб и кино”
Leave a Reply












януари 29th, 2008 @ 13:01
Образно и нестандартно. Имаш невероятен усет за нещата!
декември 7th, 2008 @ 17:05
[...] също има значение. Mоже да е символ на невинност, ако е бял и обут в лаченa чернa обувкa. Ако на времето чорапите са [...]