На границата на заспиването
Posted on | януари 30, 2008 | No Comments
На границата на заспиването
разтичат се телата като разтопени свещи
летливи мисли
клатят си краката по первазите
с рубинено червени къдри
като забравени играчки
кубчета
камиончета
блокчета
подметнати чорапчета
ножчета
саби
взривове
късове
хищно разкъсани дрехи
и уморени картини
клюмнали от патинираните рамки
може би по тези улици
някога преминал цирк
разпилял е реквизита си
съня -
тази хищна маймуна! -
кога ли пак
ще си го приберат.
©2008
Comments
No Responses to “На границата на заспиването”
Leave a Reply
Страници
Скорошни публикации
- 77 пъти музика > 10
- 77 пъти музика > 9
- 77 пъти музика > 8
- 77 пъти музика > 7
- 77 пъти музика > 6
- 77 пъти музика > 5
- 77 пъти музика > 4
- 77 пъти просто музика > 3
- 77 пъти просто музика > 2
- 77 пъти просто музика > 1
- 30.01.10, 18:56
- За абсолютния творчески акт или просото, което остана след разчистването на ателието
- какво велико бездействие
- Нощна смяна
- преди затоплянето
Скорошни коментари
- topcheva по снимките, които правя
- NelPet по 30.01.10, 18:56
- mislidumi по 30.01.10, 18:56
- ео по този свят е един от най-студените
- ео по преди затоплянето
- ео по какво велико бездействие
- NelPet по За абсолютния творчески акт или просото, което остана след разчистването на ателието
- Preor по За абсолютния творчески акт или просото, което остана след разчистването на ателието
- mislidumi по За абсолютния творчески акт или просото, което остана след разчистването на ателието
- UZUMAKI по какво велико бездействие
- NelPet по какво велико бездействие
- mislidumi по какво велико бездействие
- mislidumi по Нощна смяна
- NelPet по Нощна смяна
- NelPet по ул. „Търпение“ – опити за прохождане
Етикети
Архиви
Връзки
- batpep
- bogpan блог за авторова поезия
- Das Literatur-Café
- DICTUM
- Feuilleton-FAZ
- Heinrich Heine Antiquariat
- Kultur – Zeit Online
- Lyrikline.org
- mandarini на Мина Стоянова
- Marcus Junius
- NovaVizia
- Paradoxi’s Blog
- Public Republic (bg)
- Public Republic (de)
- pumpal
- Sven Regener
- ugupu
- Västervik :P
- Ах, Мария 2009
- Блогът на Владимир Трендафилов
- Вера Балева
- Графът
- Грозни пеликани
- Добре дошли в Бдин!
- Кръстопът
- Либерален Преглед
- Научете шведски онлайн!
- Никола Петров – jorik
- Поезия от фарьорските острови
- Размишльотини
- Стаята на сънувача
- уроци по исландски
Поетични равно+сметки
Служебни
Страницата на литературния екперимент „лЕКСПе:1/септ2009″
След поетичната премиера на „01″
Първата ми поетична книга "01" вече е факт и може да бъде поръчана директно от издателство "АРС". За подрoбности, моля посетете книгопощата на "ГЛОСИ".
................Отзиви, бележкки и впечатления отколо премиерата на "01" и поезията ми, можете да откриете събрани в блога "Ю".
............................"01 - живите срещи с хората" е текст, в който споделям впечатлениятa си от премиерата, разказвам за запознанства и мигове.
.........................











януари 31st, 2008 @ 17:04
wow… харесва ми асоциативната връзка в серията играчки.
И даже хищна маймума. Страхотно е.
януари 31st, 2008 @ 20:43
февруари 1st, 2008 @ 0:26
олеееееееее тоя път не искам да мисля цитати, не мога да мисля цитати – часът е 1 и 25, напъхала съм в устата си мноого обезболяващи и съм по пижама – идеалното верме да те анмеря и да те прочета. Благодаря много… маймуна…
Лека нощ
февруари 1st, 2008 @ 10:17
Светлината на твоите плитки
проблесна в зениците на маймуната
лека нощ!
февруари 8th, 2008 @ 21:16
А защо “ хищно разкъсани дрехи“ ?
февруари 9th, 2008 @ 12:24
kanew, един кратък въпрос с един дълъг отговор
Представи си изброените обекти като форми от съня. Представи си как, когато човек сънува, ако сънува някаква история, действието се плъзга по едни асициативни линии и се случват уж несвързани неща, които обаче плавно преливат едно в друго. Променя се настроението на съня, темпото на случките, драматизмът. Така и тук – тръгваме от искрящите играчки, които менят форма. Първо са кукли (образи на хора), после стават кубовидни (кубчета, камиончета), после стават „сплескани“ (блокчета, чорапчета, ножчета, саби). В същото време, по една друга нишка се извършва и промяната в драматизма – от безобидни играчки към оръжия. После всичко „избухва“ и се разхвърчава навсякъде, което протича паралелно с обезформяването на обектите – кубчетата стават късове, куклите и чорапите – разкъсани на парченца. Представи си как всичко лети в една вакуумна тишина и как бавно затихва с клюмналите картини. А защо са хищно разкъсъни – защото сънят е хищна маймуна и прави всичко на пух и прах, до което се докопа
Разбира се, това е един от отговорите. Всеки може да чете стиховете през призмата на собствения житейски опит и мироглед и да вижда други неща. Това е хубавото във фрагментарността – нейната дефинитивна незавършеност. Уж нецялост. Ако напиша думата „ммето“, може аз да я прочета като „мимето“, ти може да я прочетеш като „мамето“, а някои друг като „името“. И понеже тук нямаме контекст, в който да четем думата, нямамаме и асоциативни правила за правилното прочитане. Представи си сега един контекст, който също е непълен. Става още по-интерсно, нали?
Надявам се, че успях да отговоря на въпроса, макар и малко абстрактно.
Благодаря за коментара!