1.
ще се завърна, каза люлката
и се отвърза, падна в прахуляка
под двата бора. цветецът от липите
довят от вятъра (този непокорен скитник!)
я затрупа

иглички, пясък, дъжд и глина

белтък

и аз се връщам – стъпват ходилата
с изпъкналите вени, застават в центъра
на дървесата. отдолу люлката разклаща хълма
из недрата

иглички, пясък, дъжд и глина

ще се завърна, повтори люлката
изпод земята с изгнилите въжета. липите
са израснали, видях ги, в исполини.
гугутки им гнездят в ръцете
костеливи

оси, прашец. отново вятърът

2.
у дома си
е гущерът в пукнатината на стената
познал сърцевината й
след серия от разрушения

фрагмент от прага. дъска от черчевето.
олюпеното синьо – дали е от небето?

извeтряла е скалата, върху която е градено
ей жабата от жаборняка, обрамчен от очите
на хайвера й

комарите – на стража
над дървените остриета на оградата
трептят като звънчета
накачени по пелената здрачна
амин! причина: вечност?

падението:
паднала ми люлка

3.
проклети да са времената
за раздели. на прага – шипка.

проклети
израстването, суетата
един цветец да си посипеш по главата
и си затрит в земята

пепел

цяла вечност да си люлка
проклет – проклета
да люлееш пластове
и хълмове да движиш
да бъдеш грижа на земята
храна да бъдеш
за корени, пробили
основите на къща

живи мечове

4.
да бъдеш в заровено яйце
и да живееш
в микрокосмоса на калцираната сфера
да чакаш да те призоват, а чакайки – да пееш…

да се родиш
да дишаш
да се плезиш срещу мехура слънце
да обичаш безрезервно
да отвориш човка
за да поемеш
кашичката на живота от майка птица

да се спуснеш към земята по въженце
да бъдеш

люлка

5.
израства люлката от семката, която съм изплюла
дърво от люлки
дървото люлка
люлка.