напоследък често попадам на стихове за цъфнала рапица
на изказвания за био дизел и изригнало слънце
за пътя през полето – със свалени стъкла
без да искам пренаписах и тази история

не просто цветът ни сближава
мен и поетите на въпросната лирика

пасторалният крясък в началото на лятото
като поставена точка. и още…

няма изказване точно за това преживяване
неописано в цветовите каталози

няма светлина, която да раздроби мазното сияние

няма звук
с остротата на цъфнала рапица

всъщност – сега разбрах – рапицата е истинското
предизвикателство днес в поезията