Прованс:
в сърцевината на едното лято
цветя възкачват тесните фасади
в дворовете прането диша
с неприличието на южняшки нрави

ето кривата на слънцето
шари между стъпалата
вее белите ръкави

през прозорчето отсреща
плетено перде надвесва тяло

върху този камък

и откривам късче плочка
вероятно – разрушена къща
тук е кухнята, а тука – дворът
лавандулата и цитросът

така разчитам в бръчките
на разрушения емайл
семейната история. Къща.
А пък аз – без дом. Тук

е друга истина. Хващам
за ръка децата и си крием
под маслината. Тихо

да не чуе дяволът
как туптим
като наистина.