Чорап
Posted on | май 2, 2008 | 7 Comments
Черно и тихо е
когато хлопна врата
и личният ми демон надникне
от търбуха на гардероба
измежду ред ризи
и над прилежно сгънатите панталони
захапал маргаритка
пърха пеперуда
по нервните стени на сърцето ми
нямам смелостта
да изхвърля този протрит чорап
който в мрака примката ми свива
върни се и се разпилей
като мъниста в метална кутия
задрънчи ми стар запис
с деформирания си глас
дигитализиран спомен от сметището
моята уморена мисъл
се рее над майските ниви
вчера ли забравих там някоя
непотребна дрънкулка
оттогава все търся
отговора на незададен въпрос
колко е часът?
или може би
днес ще вали ли?
някоя баналност колкото да се завърже разговор
или просто да бях казала:
бръмбар описа в местния вестник
трудностите на летенето в малки кръгове
вчера гледах реклама на джобно ножче със завидно дълъг живот
столетник дялкаше започнат още в детството олтар
с бикове и велосипеди
грамофон и полетели триъгълници на забрадка
няколко хълма и весели комини
в подножието пикник с наденички и гевреци
пирамида от циркови близнаци със здрави прасци
и майка прегъната над детска количка
сочеща с пръст в небето цепелина
грозде и ябълки, хляб и буци
топка и пушка и татко и крава
книга и чаша и чаркове от машина
гарвани и пчели уплътняващи
всяка свободна секунда
в композицията на скоростно прелитащата реклама
АМИН и КРАЙ -
шумен пясък ръси екран
и попитах
дали на сватбата
на общи познати
сестрата на булката
наистина
е събула обувката си в скута му
и той потвърди
отпивайки от бирата
после се смяхме
като болни песове
забравили че вали
леден пролетен
едрозърнест и стъклен
дъжд над градината
пушек опушва охлюв в комина -
една необичайна картина в природата
не видя слънцето луната кълба да навива
не видя окото на къщата притворило клепачите
не видя ръжделивата порта скърцаща вещо
не видя огризката от пържолата изстинала в чиния
не видя танцуващата под лампионите човешка маса
не видя празната бутилка върху дънещата тон-колона
не видя ножката която изтървах в джоба ти
как двама съзаклятници
развеселени до смърт
и театрално сериозни
размениха
чорап.
Comments
7 Responses to “Чорап”
Leave a Reply












май 3rd, 2008 @ 22:35
Определено не е чорапчето за Дядо Коледа и слава Богу!
Обичам рошавите ти стихове.;)
май 3rd, 2008 @ 23:03
пумпалски работи
Благодаря ти!
май 5th, 2008 @ 19:15
Размяна на чорап като форма на скрепяване на съзаклятие – не бях чувала за такъв ритуал, но прави много смисъл. Чорапът е интимно нещо и все пак лесно може да се забележи, когато човек прави компромис и си е разменил чифта за друг вид чорап, тоест съзаклятието е обществено достоверно. Освен това въпреки относително малката си повърхност, чорапът все пак предлага достатъчно пространство за креативност и проява на собствена идентичност. Не случайно има хора, които са пристрастени към чорапи:
http://thesmilinginfidel.blogspot.com/2007/04/i-need-to-attend-soxaholics-anonymous.html
май 5th, 2008 @ 22:15
Размисли, пишеш много интересни коментари! Да знаеш
И аз не бях чувала за такъв риуал, но ми се стори много сносен… Хм… сносен е смешна дума в случая. Мотива за чорапа също си го дъвча от много време и ей го на – отведе ме тук.
май 5th, 2008 @ 22:41
Никой не знае къде може да го отведе бримката на един разплитащ се чорап – точно като нишката на Ариадна, може да води извън лабиринта
Аз помня чорапа още от стихотворението за Ангела (ако не се лъжа така се казваше, с червен чорап, която храни овцете).
май 6th, 2008 @ 10:07
Хе-хе, Размисли, бях забравила за чорапа на Ангела. Но помня следните мотиви:
- Пералнята, която разлита всяка прашна нишка от вчерашните ми чорапи ( Бягство от света на лего)
- Чорапчетата и камиончетата от съня, който е хищна маймуна
- Мадам Сисѝ с русите коси / чорапът ѝ е скъсан, / но душата чиста / салфетка бяла
Май има и още.
декември 7th, 2008 @ 17:05
[...] друга; протрит спомен, която не можем да изхвърлим от гардероба на душата или жетон за обмяна, при което се [...]