Нектар

Posted on | май 5, 2008 | 6 Comments

                   „— Защо плачеш, Зайче бързокраче?
                    — Звяр се вмъкнал в моята колибка.“
                                           Ран Босилек, из „Клан-недоклан“

Имаше вътрешен двор
с каменни плочи
и цилиндрични кофи
върху чиито капаци
с присвити очи
огушени котки следобеда мъркаха

отвън
като параклис
подпряна на зида
кабинката
от която милиционерът
лениво наблюдаваше
подрънкващото детско колело
с три гуми
и тътренето на двата крака
на Жената с кафяв пеньоар
на жълти цветчета
тя
обърнала поглед навътре
в точката на равновесие
бавно изкачваше улицата
майка на три поколения

в края на 70-те
трамваите къртеха въздуха
с младежки тромпети
някак бийтълсово забранено
и релсите им лъснати като саби
на четници върху жълтите плочки
от отворения прозорец на партера
лъхаше на мухъл и бакелит от прегорял контакт
и последното дюкянче на бръснар
с киселия сапунен аромат
по-горе
след стотина потътрени крачки
и множество: „Добър ден, как сте?“
в коритото на чешмичката
гугутки утоляваха
необезпокоявани своята жаждата
под сянката на цъфнали кестени
жената заплиташе на две куки деня

толкова много жилетки!

по обед с пилешката супа
погълваха децата братя Грим
с хляба – клан, клан, недоклан
пощальонът бе митично изчадие
и се казваше Торбалан или Квазимодо
който биел камбаните
под зеленясалите кубета на храма
разклащайки влажна брада
донесе телеграма
починала била някаква сестра
а те с писък се скриха под масата
и се заклеха
когато пораснат
да разпорят торбата
с онзи големия нож от кухнята
третия шкаф
в ляво

/*
експлозивно свита история
в глътка нектар
*/

вървя по разбитата улица
покрай изтръгнатата кабинка
на чието място в безплочната яма
се съвокупляват фасове и шумни пликчета
разръфано ухилени парцали
и фосили на спринцовки
покрай някаква глупава пицария
с мръсни маси и потни бирички
и кафене с черни стъкла
от което надничат свирепите погледи
на стари приятели с пищови и мацки
покрай прашасалите прозорци на партера
до бордюра
пред който солетените ми крака
не веднъж са спирали объркани

/*
преглъщам
тази мъхеста тъга
от смлени кайсии
с горчивото сърце на костилката
*/

моят
срутен
раздробен
и смлян бордюр
ветровете пясъците му отвели
мачкан от гумите на демонични коли
окървавен и ритан
дран
храчен
хапан
клан
клан
и заклан

котките
кучета
ги яли
,

Comments