Чиста поезия
Posted on | юни 16, 2008 | No Comments
В суматохата загуби последното доверие
беше изписано върху листче
измачкано по краищата и с мъхава гънка
разнищените фазерни влакна на хартията
масово производство
папирената машина трябва да е безскрупулно същество
ламя, дъвчеща дървесни кожи
слюнчещо чене, тракаща трошачка на кокали
някакъв немил пес, отгледан в злоба и ритан по раздрънкания чарков задник
докато изцъклените му винтови очи бавно разхлабват схватката
и трепери системата
едни грапав лист се изплъзва
без съмнение – второ качество
неотцеден достатъчно
недъгав
за финия език на принтера – твърде груб
за мазната химическа следа на писеца – твърде зърнест
за острата четка – твърде непостоянен
едно нервно присъствие
което се чупи вместо да се къса
хрущи, когато го гали оценяващият палец
и дори е черно на повърхността
маргинално явление
вън от нашата чиста къща! -
ние сме поети
и пишем само върху гланцови листа
подредихме писалищната плоча
добре поддържан гроб.
©2008, м+д
Comments
No Responses to “Чиста поезия”
Leave a Reply












юни 19th, 2008 @ 14:50
Да – доверието е споделяне на някаква тайна (написана на листче). Когато го загубиш, буквално или преносно, листчето може да стане публично и тайната, доверена от друг, разкрита. Така се губи и доверието
Добре че писа за писането в буквалния смисъл. Моят почерк започна да се разваля от малко писане на ръка вече.
юни 19th, 2008 @ 23:55
Танго
Тя е до теб
И те преследва
Ти си до нея
И отстъпваш.
юни 20th, 2008 @ 0:15
Размисли, и ти добре, че писа за писането на ръка, което все повече забравяме.
Грим! Ти ставаш все по-добър поет! Това е наистина много добро парче. Даже звучи.
И изобщо – благодаря ви, приятели!