Кълба
Posted on | август 22, 2008 | No Comments
Ще си отмине лятото
с късите си сенки
и остротата на предметите
контраста – светлина и сянка
и тежките ухания в градините
ще си отиде лятото
все още несъбудено
детето в люлката
бълнува бъдеще
под силиконовата хлъзгавост на биберона
е медено желанието
да растеш
да се издигаш
над клоните, прекършили
небето
засмукването на Вселената
в собствената плът
присвояването
подредбата й в ритми:
от круша – стотна
от муха – една милионна
изсвистяването на въздушния поток в трахеята
(въздишка) – грам небе
и още:
доза произволност -
спицата от колело
една гугутка, гъргореща из ясена
откъснатото копче
ще се изтърколи
лятото
и ще се свием на кълбо
да ни заплита Бабата
в жилетка.
©2008, м+д
Comments
No Responses to “Кълба”
Leave a Reply












август 22nd, 2008 @ 19:39
Ето и тук, трахея – въздишка.
Имам една снимка на две кълба, които са си заплели конците (зелено и пембено), но не знам как да я сложа тук
август 22nd, 2008 @ 21:13
Размисли, размисли ме