Покой и еуфории
Posted on | август 24, 2008 | 2 Comments
Бъди на времето вратичката
на черешата костилката
гласът на гугутката
чорапът и кърпичката
бъди
вехтата вещ
оказионното щастие
една широка усмивка с дъха на дива мента
и прахта
върху вчерашен вестник
моя
мушице
душа
в малкото пръстче
нервното трепване
карфиченто щастие на самоизолацията
и екстаза на взаимоопознаването
отвътре в куба блъскането на това диво същество
което се представя със собственото ми име
илюзията за среща с червенокос колоездач
(заря от коса
срещу нископрелитащи клони)
защото този отвътре
си пише собствената история
кислородната експлозия на ранния въздух
срутва черупката от втвърдена кожа
ти си толкова лек
хелиев
отскокът коства минимално усилие
трепване на лицев мускул -
едва доловима микро-усмивка
а приземяването е камък в стомаха
стъпка на динозавър
и плющят моретата
(нали човекът е в същността си от вода)
когато потъват в земята
факирът гълта сабите
и експлодират във верижна реакция ноктите
по балконите увисват тежки мушката
и от ръба преливат ванилия, хоросан и сметана
всеки ден по торта от
майстора ви сладкар
на съдбата.
©2008, m+d
Comments
2 Responses to “Покой и еуфории”
Leave a Reply












декември 5th, 2008 @ 23:28
[...] Една от най-многозначните любими думи. Чорапът е успокоителна вещ, която да е само своя и ничия друга; протрит спомен, [...]
декември 12th, 2008 @ 20:13
[...] Колоездачът с оранжеви коси днес отново пресече пътя ми (каквото и това да означава) озадачава ме фактът че се повтаря днес неговата коса бе двойно по-дълга носеше рогови очила и кожената чанта на учител по история [...]