Грах и механизация

Posted on | септември 11, 2008 | 3 Comments

Тичащият човек е грахово зърно на ръба на диска
изпълнените мехове на дробовете – свистенето и после
мигът на бездихание
аха да се катурне кълбенцето
и да изхвръкне птичката, издирайки крилата в кехлибарените зъбци
две три перца – заклещени писма в стената

но тичащият човек стиска здраво челюсти
кислородната ярост на мозъка обагря хоризонта в пурпур
и антилопите му раждат се, растат и се разпръскват през степите до пределите

тичащият човек е в пълното съзнание, че е машина -
отварачка за консерви, куклата с пружина
автоматичната острилка
горелка и бензинова резачка
която се забива в живата кора на собствената дървесина
в подкосените нозе – коленна чупка
изпънатата жила, два удара и половина, подскок на зайче
победоносно веещо се знаме от коса
и пот, попиваща в земята – кръговрат
замахващата сабя на наточените мисли
прицелена там в накакъв си хоризонт

тичащият човек е горд
и сам

а всъщност просто е зърно.
©2008, m+d

Comments