No Responses to “Жълти калии”

1. Anchett
   ноември 9th, 2008 @ 21:30

   как си уловила само целия следобед благодаря ти!

   черешовите устни на дамата
   и клипчето със хъркащо прасе
   на което се смеем с иранец-режисьор
   а къдриците на Петя
   подскачат около нас

2. UZUMAKI
   ноември 9th, 2008 @ 22:12

   Къдриците и черешите бяха доста актуални при мен преди около година.

3. mislidumi
   ноември 10th, 2008 @ 9:20

   Добро утро! Благодаря ви за коментарите.

   Ани, хъркащото прасе! хихи

   Uzumaki, а какво стана с къдриците и черешите?

4. размишльотини
   ноември 10th, 2008 @ 23:08

   А защо я няма анкетата? Искам да го гласувам…
   Едно от най-кадифените стихотворения, които съм чела напоследък. Дано да не е много ужасно сравнението ми
   Тези жълти калии накрая го заковават.
   Не знам значението на калиите, още по-малко жълти, но са просто черешката на тортата. No pun intended.

5. mislidumi
   ноември 10th, 2008 @ 23:30

   ама, моля ви мадам Рамишльотинка
   с най-голямо удоволствие предлагам „оценете този стих“

6. Val
   ноември 15th, 2008 @ 0:06

   Оцених! Хареса ми скроеното стълбище. И
   бялото
   бяло
   бяло
   лице.
   Благодаря!

7. mislidumi
   ноември 15th, 2008 @ 10:44

   Вал, благодаря ти, че прочете!
   Ти къде се загуби, отдавна не се беше шматкала из уърдпреса?

8. Val
   ноември 15th, 2008 @ 19:14

   лаптопчето се счупи… сега си взех новичко
   изумява ме лекотата, с която си организирш блога!
   аз съм профан в това, но не пречи да чета и да се възхищавам на другите.
   ти знаеш ли френски? някога идвало ли ти е отвътре да пишеш поезия на немски – ти сигурно го владееш като native speaker… ?
   sorry за въпросите, но все си мисля дали не може да се направи нещо като… аз да опитам да преведа част от стиховете ти на английски, например, а ти – някои мои на немски… само идея.

9. mislidumi
   ноември 16th, 2008 @ 14:54

   Колко много въпроси, наистина! На немски – да, пиша. Но по-рядко и не с такава лекота. Затова се въздържам да пиша стихове на немски.

   Френски не знам.

   Идеята е примамлива. За съжаление аз съм лош преводач на стихове. Или поне се отнасям много критично към такива спонтанни и бързи преводи на лирика. Особено в този жанр си е това тежка работа. И човек трябва да си попадне на автор, който смята, че може да разбере достатъчно добре, за да го интерпретира на чужд език с най-голямо доближаване до оригинала. И макар на пръв поглед да изглежда лесна работа, знам, че още по-лесно е да се направи лош превод. Затова много внимавам Но разбира се, ти можеш да превеждаш каквото си пожелаеш от стиховете ми, стига това да ти доставя удоволствие.

   Надявам се да ме разбереш и да не ми се сърдиш А ти кои твои стихове конкретно си мислеше да ми дадеш за превод. Ще погледна и бих ти отговорила какво мисля по въпроса. Разбира се, съвсем незадължаващо, нали?

   Благодаря ти още веднъж, че намина!

10. Val
    ноември 16th, 2008 @ 20:47

    Аз се затрудних с разбирането на едно поместено на немски тук при теб: Ich mӧchte… твой превод, май, но авторът не ми е познат…
    О, кое да е от моите – не са никак много. Аз само на английски имам в блога(Frog poetry категория) + едно на БГ (Ида). Преводите могат да са тук при теб, стига да те грабне някое. Линк ще има там – така който иска, ще чете, като едновременно се обучава на даден език.
    Твоите тепърва ги чета – Генезис с мида и човек, който… ме грабна.

11. mislidumi
    ноември 16th, 2008 @ 21:39

    Val, Петър Чухов е един от най-ярките съвременни български поети.

    преводът на „Искам“ наистина е мой, а оригиналът можеш да прочетеш тук:

    http://www.public-republic.com/magazine/2008/10/5235.php

    ПС: Понеже знам, че се интересуваш от хайку, при него може да научиш доста за този жанр

12. Val
    ноември 17th, 2008 @ 0:21

    И на мен фамилията ми заприлича на нашенска, ама… знам ли.
    Мерси за връзката – ще надникна.

Leave a Reply