Снимка от детството
Аз съм това малкото в профил. Ушите на сърнето е хванал моят братовчед Влади, който сега също е голям като мен.
No Responses to “Снимка от детството”
Leave a Reply
Страници
Скорошни публикации
- 77 пъти музика > 10
- 77 пъти музика > 9
- 77 пъти музика > 8
- 77 пъти музика > 7
- 77 пъти музика > 6
- 77 пъти музика > 5
- 77 пъти музика > 4
- 77 пъти просто музика > 3
- 77 пъти просто музика > 2
- 77 пъти просто музика > 1
- 30.01.10, 18:56
- За абсолютния творчески акт или просото, което остана след разчистването на ателието
- какво велико бездействие
- Нощна смяна
- преди затоплянето
Скорошни коментари
- topcheva по снимките, които правя
- NelPet по 30.01.10, 18:56
- mislidumi по 30.01.10, 18:56
- ео по този свят е един от най-студените
- ео по преди затоплянето
- ео по какво велико бездействие
- NelPet по За абсолютния творчески акт или просото, което остана след разчистването на ателието
- Preor по За абсолютния творчески акт или просото, което остана след разчистването на ателието
- mislidumi по За абсолютния творчески акт или просото, което остана след разчистването на ателието
- UZUMAKI по какво велико бездействие
- NelPet по какво велико бездействие
- mislidumi по какво велико бездействие
- mislidumi по Нощна смяна
- NelPet по Нощна смяна
- NelPet по ул. „Търпение“ – опити за прохождане
Етикети
Архиви
Връзки
- batpep
- bogpan блог за авторова поезия
- Das Literatur-Café
- DICTUM
- Feuilleton-FAZ
- Heinrich Heine Antiquariat
- Kultur – Zeit Online
- Lyrikline.org
- mandarini на Мина Стоянова
- Marcus Junius
- NovaVizia
- Paradoxi’s Blog
- Public Republic (bg)
- Public Republic (de)
- pumpal
- Sven Regener
- ugupu
- Västervik :P
- Ах, Мария 2009
- Блогът на Владимир Трендафилов
- Вера Балева
- Графът
- Грозни пеликани
- Добре дошли в Бдин!
- Кръстопът
- Либерален Преглед
- Научете шведски онлайн!
- Никола Петров – jorik
- Поезия от фарьорските острови
- Размишльотини
- Стаята на сънувача
- уроци по исландски
Поетични равно+сметки
Служебни
Страницата на литературния екперимент „лЕКСПе:1/септ2009″
След поетичната премиера на „01″
Първата ми поетична книга "01" вече е факт и може да бъде поръчана директно от издателство "АРС". За подрoбности, моля посетете книгопощата на "ГЛОСИ".
................Отзиви, бележкки и впечатления отколо премиерата на "01" и поезията ми, можете да откриете събрани в блога "Ю".
............................"01 - живите срещи с хората" е текст, в който споделям впечатлениятa си от премиерата, разказвам за запознанства и мигове.
.........................












септември 16th, 2007 @ 15:34
много сладки деца
септември 16th, 2007 @ 19:34
дано все още да са си останали сладки
март 2nd, 2008 @ 2:58
Мислех си за една малко подобна, но пак така детска (съвсем бебешка даже) снимка – покатерен върху сърничката зад костенурката в Борисова (около въртележките и т.н.), сещам се че нея вече я няма (не костенурката, статуята…) и ме трогва слкадка меланхолия по дните безпаметни, първите, черно-бели. Тези уши си бяха направени да ги теглиш. Шията – точно по мярка да я прегърнеш силно, докато мама и татко се суетят в невъзможна преекспонация да те запечатат на лента, нищо че отвисоко е страшничко, също…
март 2nd, 2008 @ 9:55
Vlad, ти вероятно не си братовчед ми Влади, но в това, че коментираш тази снимка, има нещо много символично.
А помниш ли езерото с рибките, в което май веднъж Влади цамбурна?
А градинката зад Библиотеката с чешмичката – беше любимо занимание да се натиска дупчицата с пръст, а когато отново я отпушиш – извира като триметров (от перспективата на малко дете) фонтан?
март 4th, 2008 @ 3:46
Влади веднъж цамбурна, което е лекинко относително понятие, понеже водата си беше премного недостатъчна, при мечката с жабките. В езерото му е пропадал кракът само зимата – скачаше му се на хлапето и някак не съумя да се стърпи да на изпробва дебелината на леда. И водата хвърчеше уджастно нависокооооу, но трябваха двама човека – на поне още три места, мисля си. Честна скаутска, сега има една такава чешма наблизо през три преки в четвърта, която със слънцето и късите панталони се буди от сън и прави едни дяволити, шеговити номерца. Казвам, и смигвам…
март 5th, 2008 @ 21:38
Много хубава снимчица… Въпреки, че сега е избеляла си личи колко добре е направена. И сте много сладки. Особено ти, хич не ревнуваш, че Влади е седнал на сърничката, а ти не. За едно дете това си означава много.
март 6th, 2008 @ 0:24
Размисли, и аз си я харесвам тази снимка.
Доколкото се познавам, мисля, че това дете там, което съм аз, е било много срамежливо и дръпнато и никога не е поглеждало за снимка. Виж го Влади колко е доволен. И дребното е доволно, но то отказва да погледне към фотоапарата, затова си държи копитата у упорито си гледа камъка. Обаче нали виждаш как се усмихва?
Как да надвие тази суета?
април 16th, 2008 @ 14:58
Ej, mislidumi, извинявай за а-тата в скоби. От всякъде си личи, че си момиченце! Но кой да ти гледа, когато му е времето! Извинявай!
април 16th, 2008 @ 14:58
И при това много сладко момиченце!
април 16th, 2008 @ 16:53
Муниконтин,
, добре дошла! хей, няма за какво да се извиняваш. А момиченцето е сладко, сега вече може и да се е вгорчило малко